Кои тип поведение на детето изисква повишено внимание от родителите

Разбираемо е, че понякога децата направо танцуват по нервите на родителите си. И това е нормално. Тук обаче искаме да обърнем внимание на нещо друго. Ако ви направи впечатление, че определени ситуации се повтарят отново и отново, добре е да ги следите с повишено внимание, за да не предизвикат по-големи проблеми в бъдеще. Специалистите са единодушни, че съществуват няколко признака, които изискват намесата на родител и евентуално – професионална консултация.

Кога трябва да се намеси родителят?

Когато поведението на детето ви смущава повече от месец.

Когато нямате контрол върху ситуацията.

Когато хората около вас страдат от поведението на детето ви.

Когато настроението на детето ви се променя без никаква причина. Например ако забележите, че внезапно започне да се държи грубо с приятелите си.

Когато детето ви внезапно си понижи успеха в училище, започне да се забърква в конфликтни ситуации или редовно бяга от час.

Когато има проблем със съня, хигиената, храненето.

Сигнал за възможен проблем могат да бъдат и следните:

1. Ако детето не умее да прощава.

Децата са царе на умението да се забъркват в неприятности, но също така знаят и как да излязат от тях. Обикновено родителите учат рожбите си да се защитават, да си отстояват интересите и прочие. В повечето случаи това е полезно, защото възпитава в решителност, смелост, освен това освобождава отрицателната енергия, но ако детето търси винаги и на всяка цена отмъщение и иска „да си го върне”, това вече е лош знак.

Какво да направите?

Уверете се, че детето разбира смисъла на прошката. Бъдете му пример. Научете го да анализира чувствата си, за да може да ги проектира върху другите хора, да се поставя на тяхно място и така да развие усещане за състрадание. Обяснете му как да излезе от конфликтна ситуация без агресия и без стаено желание за отмъщение.

2. Ако детето проявява безотговорност.

Представете си следната ситуация – двама братя, по-големият от които постоянно прехвърля вината на по-малкия. Понеже е по-голям, може да заплашва по-малкия с физическа саморазправа или да си измисля всякакви страхотии, които биха го сполетели, ако каже истината. В този случай единият брат пораства с постоянно чувство на страх и вина, а другият – с чувство на безнаказаност. Затова от родителите се очаква да бъдат и психолози и в никакъв случай да не допускат подобна ситуация, ако имат две или повече деца.

А сега си представете как биха се държали тези двама души в обществото като възрастни хора. По-малкият брат би бил неуверен, срамежлив, потиснат възрастен, а по-големият – лъжец, агресор и безотговорен човек. В никакъв случай не твърдим, че подобно поведение у децата непременно ще има този ефект, но няма как да не се отрази върху характера им и светогледа им занапред, твърдят изследователите.

Какво да направим?

Научете детето си да поема отговорност. Най-голямото постижение на родителя е да накара децата да разговарят открито за проблемите си, затова внимавайте с реакцията си.

3. Ако детето проявява изключителен инат.

Важно е човек както да отстоява позицията си, така и да умее да отстъпва. Докато децата са малки, родителите трябва да научат децата си на това умение, защото е много по-трудно да го развият като тийнейджъри.

Какво да направим?

Важно е да разберете чувствата на децата си и какви са причините за тяхното поведение. Учете ги да анализират както собствените си мотиви за дадено действие, така е на другите – защо някой плаче, защо някой е тъжен, защо не ни е позволено да правим всичко, което искаме, и т.н. Откажете са от молбите, увещанията, викането. Опитайте се да бъдете спокойни и разумни. И два важни съвета – ако веднъж сте казали „не”, не казвайте „да” само защото детето продължава да настоява и ви е дошло до гуша. И още – ако иска сладолед или шоколад, не казвайте: „Ще си развалиш обяда!”, а нещо по-скоро като: „Ще си хапнеш малко, но за десерт. Първо си изяж супата.”.

4. Ако детето прекалява с манипулирането.

Всяко дете има склонност да манипулира родителите си. Много бързо научават какво минава и какво не. Започват да плачат и да се тръшкат, понякога дори заплашват, изобщо прибягват до всякакви методи, за да си получат своето. Важно е обаче да разберат, че подобно поведение пречи на пълноценната комуникация с близките и приятелите.

Какво да направим?

Трябва да разграничите мрънкането и тръшкането от нещата, които действително притесняват детето ви. Обикновено манипулирането започва заради опита на малчуганите да си извоюват вниманието на родителите. Ако случаят е такъв, постарайте се да прекарвате повече време с тях. Запазете спокойствие, не крещете, не ги наказвайте, не ги заплашвайте. Понякога е трудно да се сдържаме, но наистина има значение.

5. Ако детето ви се страхува от всяка промяна.

За малките деца е по-добре да следват едни и същи правила и действия. По-големите обаче трябва да се справят с промените и да се научат да ги приемат. В съвременния забързан и постоянно променящ се свят това може да е голям проблем. Ако едно дете ходи на детска градина и се разстройва, защото моливите са поставени на различно място например, трябва да му обърнете по-сериозно внимание и да следите поведението и реакциите му в сходни ситуации.

Какво да направите?

Говорете постоянно на децата за промените, накарайте ги да ги приемат като естествена част от живота, а не като някаква заплаха и опасност. Контролирайте емоциите си – децата отлично разбират езика на тялото и биха познали, ако сте разтревожени, уплашени, ядосани. Намерете им другарчета – децата, както и възрастните хора, се справят по-лесно с нежеланите промени, когато има с кого да ги споделят. Говорете за чувствата им, за да знаят, че наблюдавате, забелязвате, интересувате се. Проявявайте разбиране и не забравяйте, че и най-малкият проблем е предизвикателство за детската психика.

Продължението четете в Обекти.бг